Често срещан проблем в настоящия дебат за авторското право е, че той се основава на предположения, а не на факти и доказани контексти. Същото се отнася и за някои законодателни предложения. Ако авторите или носителите на права действително претърпят вреди при вграждането на лицензирани изображения на произведения на изобразителното изкуство, това, разбира се, ще трябва да бъде неутрализирано в рамките на реформата на авторското право. Самото предположение обаче, че това е така, не следва да бъде достатъчно.
Неотдавна този въпрос беше поставен на преден план между организацията за колективно управление на авторски права за визуални артисти VG Bild-Kunst (Колекционно дружество за визуални изкуства) и германската цифрова библиотека Deutsche Digitale Bibliothek (DDB)— онлайн портал, който свързва и прави достъпни цифровите колекции на германски музеи, архиви, библиотеки и други културни институции. И двамата спорят дали онлайн платформите трябва технически да предотвратяват вграждането на защитени изображения на произведения на изкуството в други сайтове.
Според Берлинския окръжен съд „това би било твърде много, за да се иска“.
Целта на преговорите между DDB и VG Bild-Kunst
DDB започва преговори за лицензи с VG Bild-Kunst през 2013 г., за да представи защитени произведения на тяхната платформа. Тяхната цел беше тези произведения да бъдат показани на уебсайта на ППБ, както и на уебсайтовете на сътрудничещите културни институции. Например Berlinische Galerie може да показва творбите на Otto Dix както на DDB, така и на собствения си уебсайт, без да е необходимо да сключва отделно лицензионно споразумение с VG Bild-Kunst.
Произведения без ясни права на собственост ще бъдат защитени от споразумението. Това би позволило например архивите да цифровизират плакатите с неизвестни автори и да ги публикуват както на DDB, така и на собствените си уебсайтове.
Такъв договор е бил договорен в края на 2014 г., но така и не е бил сключен.
Междувременно Съдът на Европейския съюз постанови решение, което се отнасяше до VG Bild-Kunst. Съдът постанови, че вграждането (правно: Съдържанието на други сайтове обикновено не е от значение съгласно закона за авторското право. Вместо това тя е сравнима с връзка.
VG Bild-Kunst: „Само тези, които възпрепятстват вграждането, получават лицензи“
VG Bild-Kunst се опасява, че художниците ще бъдат отчуждени от правата си, ако всеки може да покаже произведенията си, като ги вгради на собствените си страници. За да защити представляваните от тях носители на права, VG Bild-Kunst иска да лицензира DDB само при условие че използва технически средства, за да предотврати вграждането на съдържанието на външни страници. Тази „технология за предотвратяване на кадрите“ се основава само на предоставянето на изображения с динамичен уеб адрес вместо със статичен.
DBB не приема това условие.
През май 2016 г. DDB предявява иск пред Районен съд Берлин срещу VG Bild-Kunst, за да изясни дали организацията за колективно управление на авторски права може да изисква лицензираните от нея произведения да бъдат защитени срещу вграждане. И двете страни искаха да изяснят въпроса по принцип (ако е възможно до Федералния върховен съд, а ако е необходимо и до Съда на Европейския съюз) и отнесоха правния спор до съда като „примерно дело“, по което всяка страна поема собствените си съдебни разноски. Първоначално обаче Окръжният съд на Берлин отхвърля жалбата.
Вграждане: Не е необходимо разрешение и забрана
Берлинският апелативен съд вече е постановил, че искът е допустим, и е решил, че VG Bild-Kunst трябва да предостави лицензите на DDB за репертоара си в областта на визуалните изкуства, дори ако те могат да бъдат включени другаде (вж. решение от 18 юни 2018 г., 24 U 146/17).
Следователно вграждането не би попаднало в обхвата на авторското право дори ако се заобиколят „техническите мерки за защита“, изисквани от VG Bild-Kunst. Във всеки случай вграждането не би представлявало публично разгласяване, ако оригиналното произведение е било публикувано открито и е било достъпно за всички интернет потребители с разрешението на носителя на авторското право.
Съдебното решение не е окончателно - обжалването е осъществено
Техническите мерки срещу вграждането не ограничават броя на хората, които имат достъп до защитеното произведение, а само броя на тези, които могат да го вграждат. Именно поради това се счита, че вграждането не достига до „нова аудитория“. Следователно изискваната защита срещу вграждане не засяга никакви действия, свързани с авторското право.
Според Апелативния съд това би било различно само ако броят на зрителите вече е бил ограничен към момента на първоначалната публикация (например с платена стена). Ако произведенията са свободно достъпни и законно публикувани, технологията няма да предотврати неразрешени, но разрешени действия. При тези условия би било непропорционално да се задължи ППБ да прилага такива мерки.
Решението на Апелативния съд все още не е окончателно; Обжалването пред Федералния върховен съд е допуснато. Цифровото културно наследство от културните институции и платформите за обединяване в Германия ще трябва да изчака сигурен от правна гледна точка отговор на въпроса дали трябва да защитават своето съдържание от вграждане.
Възможните последици от регламента против вграждането
Въпреки че VG Bild-Kunst ще продължи да настоява за вграждане на регулиране и допълнителни защити, ако забраната за вграждане подлежи на лицензиране, това би имало широкообхватни последици. Например съдържанието вече не може да се показва в търсачките за изображения, които използват тази технология, като например Europeana Collections. А когато музей публикува изображения на произведения на изкуството в социалните мрежи, потребителите вече няма да могат да споделят публикацията без разрешение.
Предлагане на експеримент
Докато този случай все още се решава, VG Bild-Kunst и неговите членове биха могли да използват времето до основното изясняване за експеримент, за да отговорят на основния въпрос: Наистина ли показването на изображения на изящни произведения на изкуството онлайн, където вграждането е възможно, вреди на художниците? Или всъщност има полза, ако творбите им станат част от текущата и комуникативна памет? Увеличава ли видимостта търсенето на изображения с висока разделителна способност и допълнителни лицензи?
Чрез проучване на тези въпроси предположенията за вредата или ползата от вграждането могат да бъдат емпирично доказани. Струва си да се проведе такъв разговор с потенциал да бъде от полза за платформите за цифрово културно наследство в световен мащаб.