От 2023 г. до 2026 г. Министерството на културата на България ръководи изпълнението на „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Работата ще доведе до създаването на платформа, която ще обедини културното и научното наследство, съхранявано от ключови публични институции: Изпълнителна агенция „Електронно управление — инфраструктура“, Българска национална телевизия, Българско национално радио, Българска новинарска агенция, Държавна агенция „Архиви“, Български национален филмов архив и други музеи, галерии и библиотеки. Обществената библиотека "Пенчо Славейков", Варна, която е национален агрегатор на Europeana за България, също участва сред представителите на музеи, галерии и библиотеки.
В държава, в която преди това не е съществувала национална координация на цифровизацията, тази инвестиция не само осигурява технологично решение; тя има и амбициозната мисия да предоставя възможности на сектори с различни нужди и равнища на зрялост на цифровата трансформация.
Цифрова трансформация: Ахил и парадоксът на костенурките
Цифровата трансформация изисква значително планиране. Едно от предизвикателствата е, че времето между планирането и изпълнението може да направи плановете остарели, тъй като междувременно се въвеждат нови технологични разработки. Метафора за това е известният парадокс на Зенон от Елеа, според който Ахил, бърз бегач, не може да надбяга костенурка, ако му е даден преднина.
Настоящата българска инвестиция в национална платформа отне повече от три години подготовка и беше рационализирана, за да предостави облачно решение за агрегиране на съдържание от множество институции.
Междувременно започна разгръщането на общото европейско пространство на данни за културното наследство, в основата на което е инициативата Europeana. Настоящата тенденция в областта на цифровото наследство е да се определят децентрализирани решения. За България обаче — държава, в която все още не е въведена координация на усилията за цифровизация и в която множество институции разполагат с много скромна технологична инфраструктура — основните усилия на инвестицията са насочени към подобряване на технологичната подготвеност на институциите и предлагане на споделено решение за подобряване на достъпа.
Как една инвестиция, планирана около по-стари парадигми, може да се превърне във възможност? Екипът, координиращ националните инвестиции, отчита промените в областта на цифровото наследство и привежда националното развитие в съответствие с най-новите европейски усилия.
Първият семинар за съвместно създаване на потребителите на българската национална платформа
Към края на 2023 г. г-н Виктор Стоянов, заместник-министър на културата, беше домакин на първия международен семинар за съвместно създаване, посветен на стратегическото планиране на националната платформа. Темата в центъра на вниманието бяха бъдещите потребители на платформата.
Семинарът имаше за цел да идентифицира видовете потребители на бъдещата облачна платформа за културно наследство и събра около 40 представители на институциите, изпълняващи инвестиционния проект, и от управляващите органи. С различни институции идентифицирането на случаи на употреба беше предизвикателство, но решаваща стъпка в събирането на техническите изисквания за платформата, която ще бъде нова инфраструктура в областта на културното наследство на България.
Събитието бе открито от Виктор Стоянов и Нели Неделчева, която отговаря за мениджърския екип в министерството. Последва дискусионна група с участието на Милена Добрева като модератор и Роб Дейвис като поканен оратор като председател на управителния съвет на ENA. Той представи контекста на усилията на инициативата Europeana и набеляза някои от предизвикателствата преди изграждането на националната платформа, като оперативната съвместимост е от първостепенно значение. Ако се интересувате от съдържанието (където беседата на Роб като гост беше изнесена на английски език), можете да гледате записания стрийминг .
Това въведение беше последвано от набор от интерактивни упражнения, които изследваха различни аспекти на потребителите. Тя започна с проучване на това, което различните участници считат за ключова функционалност на бъдещата платформа, въз основа на примери от други инфраструктури за цифрово наследство. Интуитивността на интерфейса, разширените възможности за търсене, базираното на съдържание търсене и отвореният достъп до съдържание бяха основните характеристики, които участниците искаха да видят в бъдещата платформа.
Следващата изследвана тема беше текущото познаване на потребителите и практиките за съставяне на анализи и други данни за цифровите потребители и потребителите на място. Институционалните практики са разнообразни и са установени области, в които институциите могат да подобрят своите данни за потребителите. По време на обсъждането се очерта следният списък с ключови потребители, които да предоставят информация за работата на екипа в бъдеще:
Изследователи (видът потребители, които се очаква да проявяват най-голям интерес към платформата)
Журналисти и други медийни специалисти
Граждани, интересуващи се от култура и наследство
Специалисти в областта на чуждестранното наследство
Ученици от средните училища
Студенти във висши учебни заведения
Производители
Потребители със специфични увреждания, които се интересуват от съдържанието на наследството
В по-нататъшни упражнения участниците в семинара обсъдиха как да картографират пътуването на потребителя. Пример за едно от пътуванията, при което ключовият потребител е Питър, 41-годишен журналист, вече е разработен, а пътуванията за други групи посетители на платформата ще го последват.
Къде по-нататък?
Чрез разработването на платформата България ще допринесе за усилията на Европейската комисия за предоставяне на общо европейско пространство на данни в областта на културното наследство. Екипът ще финализира основните видове потребители и пътувания на потребителите в началото на 2025 г. и те ще бъдат използвани за предоставяне на информация за техническите спецификации на платформата. Тези усилия могат също така да допринесат за текущата работа по идентифициране на случаи на употреба, която инициативата Europeana прави за пространството на данни за културното наследство.
Включете се
Български член ли сте на Асоциацията на мрежата Europeana? През следващата година България ще бъде един от трите пилотни проекта за националните групи на Europeana, чиято цел е да се увеличи въздействието на инициативата Europeana в държавите — членки на Европейския съюз. Националната група по държави ще консултира усилията на националните инвестиции. Ако желаете да участвате, моля, свържете се с Мариана Проданова, координатор на инвестиция C11.17 по Плана за възстановяване и устойчивост, [email protected].