Можете ли да ни разкажете за себе си и историята на Фондацията за възпоменание на робството?
Аз съм Айсата Сек, директор на Фондацията за възпоменание на робството. Кариерата ми е белязана от дългогодишен ангажимент за признаване на историята и паметта на сенегалските тирайьори (войници на френските колониални войски) и, в по-широк план, за насърчаване на спомените, свързани с поробването и колониалното наследство.
Фондацията, призната организация от обществен интерес, е създадена през 2019 г. от френското правителство, за да продължи и разшири усилията за признаване, инициирани от Закона Таубира от 2001 г. Неговата мисия е да предава историята на колониалното поробване, да празнува спомените си и да популяризира културните наследства, които произтичат от него. Тя работи в континентална Франция, отвъдморските територии и в международен план.
Върху какви проекти са съсредоточени ФНО в момента?
След отбелязването на двестагодишнината от изплащането на обезщетението, наложено на Хаити през 1825 г. през 2025 г., Фондацията сега се подготвя за два основни етапа.
Първата е отбелязването на 25-ата годишнина от Закона Таубира през 2026 г. — основополагащ закон, който признава поробването като престъпление срещу човечеството. Целта ни е да го превърнем в момент на възпоменание, гражданство и култура с национален и международен обхват.
Това ще включва мобилизиране на културни институции, образователни и научни събития, както и инициативи, които обединяват младежи, хора на изкуството, изследователи и международни партньори. Това ще бъде и възможност за създаване на национален знак „Lieux de Mémoire“ (Места за възпоменание), предназначен за популяризиране и свързване на обекти на френското наследство, свързани с историята на поробването.
Втората е подготовката на голяма изложба през 2027 г., която ще бъде важна стъпка в превръщането на историята на поробването във Франция в видима и достъпна за възможно най-много хора. Тези проекти са част от по-широка динамика: предаване, обединяване и трайно вграждане на тази история в колективното съзнание.
Какви дейности правите около образованието и защо смятате, че това е важно?
Образованието е в основата на нашата мисия. Разработваме образователни ресурси за учители, организираме училищни състезания и предлагаме инструменти, адаптирани към младата аудитория. Предизвикателството е да се дадат на младите хора ключовете за разбиране на тази универсална история и за борба с предразсъдъците. Предаването на знания е от съществено значение за изграждането на по-справедливо общество, което е наясно с миналото си.
С какви предизвикателства се сблъскахте, за да подчертаете културното наследство на чернокожите във Франция?
Първото предизвикателство е невидимостта: дълго време наследството, свързано с поробването и чернокожото население, е било пренебрегвано или маргинализирано в националните послания. Трябва да работим за неговото признаване и интегриране в общото наследство.
Второто предизвикателство е от мемориално и политическо естество: Тази история докосва дълбоки рани и понякога остава източник на напрежение. И накрая, налице е материално предизвикателство: идентифицирането, съхраняването и популяризирането на предмети и архиви задължително изисква значителни ресурси.
По какъв начин цифровите практики са подпомогнали вашата работа и мисия?
Цифровите технологии са основен инструмент за разширяване на достъпа до тази история. Тя дава възможност за широко разпространение на образователни ресурси, достъпност на дигитализирани архиви и възможност за достигане до млада и свързана аудитория.
По време на пандемията например цифровите ни дейности бяха от съществено значение за поддържането на предаването и възпоменанията. Днес продължаваме да проучваме възможностите за цифрово посредничество чрез социалните медии и платформите за сътрудничество.
От Ваша гледна точка какво е значението на подчертаването на тези цифровизирани обекти във ФНО?
Цифровизацията дава възможност да се запазят и направят видими предмети, които често са разпръснати, крехки или труднодостъпни. Той демократизира достъпа до наследството и предлага възможност за кръстосани препратки, като свързва колекции, разположени във Франция, Европа, отвъдморските територии или Северна и Южна Америка. За Фондацията това е начин за закотвяне на тази история в глобален и споделен разказ.
Можете ли да ни разкажете за конкретна история или обект, от който се интересуват вашите аудитории?
Един от най-поразителните обекти е указът на Чарлз X от 1825 г., налагащ колосално обезщетение на Хаити в замяна на признаването му. Оригиналният архив, запазен във френските национални архиви, предизвиква силна емоция: тя въплъщава както свободата, спечелена от Хаити, така и несправедливостта на дълга, който тежеше върху нейното развитие. Представянето му пред обществеността през 2025 г. беше мощен момент на възпоменание и образование.
Какъв съвет бихте дали на други европейски институции, които търсят начини да подчертаят своята черна история?
Първо бих ги посъветвал да работят със съответните общности, да изграждат съвместно послания и да избягват подхода „отгоре-надолу“. След това, за да вкараме националните спомени в диалог с глобалната история: Историята на чернокожите популации в Европа е неделима от Атлантическия и Индийския океан, колониалните и постколониалните тиражи. И накрая, да инвестираме в научни изследвания, образование и дигитализация, които са мощни лостове за трайно вписването на тези истории в колективното съзнание.
Fondation pour la mémoire de l’esclavage met la mémoire nationale en dialogue avec l'histoire globale
Nous nous entretenons avec Aïssata Seck, directrice de la Fondation pour la Mémoire de l’Esclavage, sur la mission de l’organisation et sur la manière dont elle donne aux jeunes les clés pour comprendre l’histoire et lutter contre les préjugés.
Pouvez-vous nous parler de vous et de l’histoire de la Fondation pour la mémoire de l’esclavage?
Je suis Aïssata Seck, directrice de la Fondation pour la mémoire de l’esclavage. Mon parcours est marqué par un engagement de longue date pour la reconnaissance de l’histoire et de la mémoire des tirailleurs sénégalais et, plus largement, pour la valorisation des mémoires liées à l’esclavage et aux héritages coloniaux.
La Fondation,reconnue d’utilité publique, a été créée en 2019 par l’État français pour poursuivre et усилвател l’action de reconnaissance initiée par la loi Taubira de 2001. Elle a pour mission de transmettre l’histoire de l’esclavage colonial, de célébrer ses mémoires et de valoriser les héritages culturels qui en sont issus. Elle agit en France hexagonale, dans les Outre-mer et à l’international (Ел агит ан Франс хексагонале, данс льос Аутре-мер и à l’международен).
Сур quels projets FME se concentre-t-il actuellement?
Après avoir marqué en 2025 le bicentenaire de l’indemnité imposée à Haïti en 1825, la Fondation prépare désormais deux grandes échéances.
La première est la commémoration des 25 ans de la loi Taubira en 2026, une loi fondatrice qui a reconnu l’esclavage comme crime contre l’humanité. Nous voulons en faire un moment mémoriel, citoyen et culturel d’ampleur nationale et internationale.
Cela passera par la mobilisation des institutions culturelles, des événements éducatifs et scientifiques, mais aussi par des initiatives qui associent la jeunesse, les artistes, les chercheurs et les partenaires internationaux. Ce sera également l’occasion de lancer un label national des „Lieux de mémoire“, destiné à valoriser et relier les sites patrimoniaux liés à l’histoire de l’esclavage.
La deuxième est la préparation d’une grande exposition en 2027, qui constituera une étape majeure pour rendre visible et accessible au plus grand nombre l’histoire de l’esclavage en France.
(Изложение на La deuxième est la préparation d’une grande en 2027, qui constituera une étape majeure pour rendre visible et accessible au plus grand nombre l’histoire de l’esclavage en France). Ces projets s’inscrivent dans une dynamique плюс голям размер: transmettre, fédérer et inscrire durablement cette histoire dans la conscience collective (трансметрия, федеративност и изписване на трайността на колективното съзнание).
Важен ли е Quel genre d’activités faites-vous autour de l’éducation et pourquoi trouvez-vous cela?
Мисия L’éducation est au cœur de notre. Nous développons des ressources pédagogiques pour les enseignants, organisons des concours scolaires et proposons des outils adaptés aux jeunes publics (Публични организации за опазване на околната среда и на природните ресурси). L’enjeu est de donner à la jeunesse les clés de compréhension de cette histoire universelle et de lutter contre les préjugés. La transmission est essentielle pour construire une société plus juste et consciente de son passé. (Предаване на essentielle pour construire une société, както и на juste et consciente de son passé).
Quels défis avez-vous rencontrés pour mettre en valeur le patrimoine Noir en France?
Le premier défi est l’invisibilisation (Премиерен декрет за инвизибилизация): longtemps, le patrimoine lié à l’esclavage et aux populations noires a été ignoré ou marginalisé dans les récits nationaux. Il faut travailler à sa reconnaissance et à son intégration dans le patrimoine commun (Разузнаване и интеграция на сина в общината). Le deuxième défi est d’ordre mémoriel et politique: cette histoire touche à des blessures profondes et reste parfois source de напрежение. Enfin, il existe un défi matériel : l’identification, la conservation et la valorisation des objets et archives nécessitent des moyens importants (Идентификация, опазване и валоризация на важни обекти и архиви).
Коментар на мисията „Les pratiques numériques ont-elles soutenu votre travail et votre“?
„Le numérique est un outil fondamental pour élargir l’accès à cette histoire“. Il permet de diffuser largement des ressources pédagogiques, de rendre accessibles des archives numérisées, et d’atteindre des publics jeunes et connectés.
Pendant la pandémie, par exemple, nos activités numériques ont été essentielles pour maintenir la transmission et les commémorations (Висулка от пандемия, пример, но не и действия, насочени към постигане на целите). Aujourd’hui, nous explorons davantage la médiation numérique à travers les réseaux sociaux et des plateformes cooperations (Аужурд'хуи, nous explorons davantage la médiation numérique à travers les réseaux sociaux et des plateformes cooperations).
De votre point de vue, quelle est l’importance de mettre en valeur ces objets numérisés au FME?
La numérisation permet de sauvegarder et de rendre visibles des objets souvent dispersés, fragiles ou difficilement accessibles („Перметизация на сувентните дисперсии, крехките и труднодостъпните места“). Elle démocratise l’accès au patrimoine et offre la possibilité de croiser les regards, en reliant des collections situées en France, en Europe, dans les Outre-mer ou dans les Amériques. Pour la Fondation, c’est une manière d’ancrer cette histoire dans un récit global et partagé. (Фондация „Пур ла“), c’est une manière d’ancrer cette histoire dans un récit global et partagé.
Pouvez-vous nous parler d’une histoire ou d’un objet particulier qui a intéressé votre public?
„L’un des objets les plus marquants est l’ordonnance de Charles X de 1825 imposant à Haïti une indemnité colossale en échange de sa reconnaissance“. L’archive originale, conservée aux Archives nationales, suscite une émotion forte: elle incarne à la fois la liberté conquise par Haïti et l’injustice de la dette qui a pesé sur son développement. Sa présentation au public en 2025 a été un moment fort de mémoire et de pédagogie (Представяне на обществеността през 2025 г. на été un moment fort de mémoire et de pédagogie).
Quels conseils donneriez-vous aux autres institutions européennes qui cherchent des moyens de mettre en valeur leur histoire des Noirs?
Je leur conseillerais d’abord de travailler avec les communautés concernées, pour co-construire les récits et éviter une approche descendante. Ensuite, de faire dialoguer les mémoires nationales avec l’histoire globale (Агенция за справедлив диалог относно националните мерки за опазване на историята в световен мащаб): l’histoire des populations noires en Europe est indissociable des circulations atlantiques et d’Océan indien, coloniales et postcoloniales (История на популациите noires en Europe est indissociable des circulations atlantiques et d’Océan indien, coloniales et postcoloniales). Enfin, d’investir dans la recherche, l’éducation et la numérisation, qui sont des leviers puissants pour inscrire durablement ces histoires dans la conscience collective (Основни права и задължения, свързани с общественото съзнание).