Добра новина за цифровите иновации
Добрата новина е, че Европа е световен лидер в иновациите в областта на цифровото наследство. Цифровата културна инициатива на Европейския съюз (ЕС) Europeana се състои от процъфтяваща мрежа от близо 4000 институции за памет (библиотеки, музеи, архиви и др.), които са споделили над 50 милиона цифровизирани обекта в стандартизиран формат на цифровата платформа. Този модел, основан на отворени стандарти и приобщаващ, разпределителен подход, се възприема като модел в САЩ и Япония за Бразилия и Канада.
Преди десет години ЕС взе смело решение относно нашето културно наследство. Те смятат, че е твърде важно да се оставят на пазарните сили сами. Преди две седмици публичната оценка на Europeana показа, че тя все още е от голямо значение за предизвикателствата, пред които сме изправени днес в Европа, и ЕС отново се ангажира с подкрепата си за инициативата.
Предизвикателство за аудио-визуалните архиви
Въпреки това сме изправени пред някои сериозни предизвикателства и за съжаление те засягат аудио-визуалните (AV) архиви повече от всеки друг творчески носител.
Ето и въпроса: понастоящем сме цифровизирали около 10 % от цялото ни наследство. От тези 10 % (което представлява около 300 милиона обекта) само около една трета са достъпни онлайн, а от тях само 7 % са достъпни за повторна употреба. В Europeana работим много усилено, за да подобрим това уравнение и както можете да видите, почти 20 % от Europeana могат да бъдат споделени, адаптирани (всички при пълно зачитане на авторското право, разбира се), докато останалите 80 % могат да бъдат гледани поне онлайн.
За съжаление, AV изостава зад пакета в този конкурс за достъп: в Europeana Collections предоставяме достъп до около 1 милион видеоматериала и 700 000 звукозаписа. Само 6 000 (0,5 %) обаче са изрично обозначени като налични за повторна употреба.
Какво може да се направи по въпроса? Как оказваме въздействие върху големите обществени проблеми, пред които е изправена Европа, като използваме мощен агент като аудиовизуалните архиви в наша полза?
Голяма част от този въпрос, разбира се, е свързан с авторското право. Насърчаваме институциите да приемат политики за свободен достъп, при които се ангажират да публикуват колекции, за които притежават авторски права под отворен лиценз. Но в този момент е по-важно да работим заедно с нашите партньори за разработване на технологични решения, които подобряват достъпа до съдържание, в рамките на настоящата рамка за авторското право.
Помислете например за вградени играчи, които позволяват на архивите с изображения да стриймват материалите си в различен контекст, все още в рамките на авторските права.
Потенциалът на архивите за ИИ и извличане на данни
Но трябва да мислим много повече от това: какво ще стане, ако можем да използваме пълноценно възможностите на ИИ и машинното обучение за извличане на тези архиви в голям мащаб? Ще можем да създаваме всякакви връзки, да откриваме модели и да разкриваме миналото по безпрецедентни начини!
Прототипна версия на проекта "Машина на времето" експериментира с дълбоко извличане на градските архиви, за да извлече информация за градовете от миналото. Търговски маршрути, модели на социална мобилност, начина, по който знанията преминават през града с течение на времето. Извличането на тези данни води до безкрайни възможности за подобряване на образованието, обогатяване на туристическите преживявания и придаване на смисъл на миналото.
Представете си, че правите това в голям мащаб в цяла Европа, като също така извличате аудио-визуални архиви, като използвате разпознаване на реч и изображения и разделяне на сцени. Това би ни позволило да заобиколим най-очевидните ограничения - да позволим лесен превод на субтитри и лесно намиране на съответните секции от иначе много дълги и тромави видеоклипове.
Точно това предлага водещата инициатива за БНТ „Машина на времето“: разработване на широкомащабна (роботизирана) инфраструктура за цифровизация и изчислителна инфраструктура за извличане на разузнавателна информация с помощта на ИИ.
Когато говорим за „цифроватрансформация“,трябва да се запитаме: „в какво искаме да се превърнем?“ Искаме ли тази трансформация да бъде продиктувана от големи корпоративни платформи? Или искаме да използваме силните страни на нашата мрежова инфраструктура и сами да определим условията?
Бих искал да насърча Европейския съюз да прояви смелост и да подкрепи мащабни, амбициозни иновационни проекти като Машината на времето. Тези проекти имат потенциала да превърнат един от най-големите ни активи, културното наследство, в инструмент за социални и икономически иновации.
Горепосоченото е транскрипция на презентацията.