Снощи отидох в бар за пътешественици във времето, на няколко пресечки от офиса на Europeana в Хага, за да пийна няколко питиета и да видя какво мога да науча.
„Те знаят ли за Europeana в бъдеще?“ Попитах един клиент, докато чакахме нашите напитки.
„Europeana?“ изкрещя тя над врявата на претъпкания бар. „Разбира се! В бъдеще тя е любима, една от най-важните инициативи на ЕС!“
Тя ми разказа за Europeana в училища, домове и общности. Europeana във всяка страна и на всеки език. Europeana като общност, празник на човешкия дух, инструмент за размисъл, културно сближаване и положителна промяна.
И докато слушах с учудване, ми направи впечатление, че мисията на Europeana да преобрази света с култура се е сбъднала по чудо.
Но как го направихме? - измърморих аз. „Какво направихме, за да превърнем тази мечта в реалност?“
Тя не знаеше.
Попитахме всички в бара. Всички знаеха, че Europeana и общото ни културно наследство са обичани, ценени, но не и как са стигнали дотук или какви решения са помогнали по пътя.
Почувствах се замаяна, когато казах сбогом и влязох в хладния нощен въздух. Знаем, че бъдещето може да бъде красиво, но как да го направим така? Дали това ще бъде технология? Прозрение ли? Финансиране и лидерство? Нова връзка между институциите и хората, на които те са длъжни да служат?
Трудно е да се каже със сигурност. Но като се замисля за пътешествениците, с които се запознах снощи, и за 25-те години, които прекарах в работа по цифровата трансформация в сектора на културата, съм почти сигурен в това: бъдещето, което искаме — ангажирани граждани в една здрава и устойчива Европа — ще се сбъдне само ако имаме въображението и смелостта да преосмислим старите предположения, да издигнем визията си и да направим света нов.